"Аз съм синът на хан Кубрат"

кан кубрат

          Здравейте,

      Аз съм  учителка  на  III ”Г“ в  ОУ “Васил Левски“ - град Ловеч. Нямах намерение да Ви пиша, но след като моите третокласници получиха  вашия подарък книжка – комикс „Заветът на хан Кубрат“ , две случки ме впечатлиха и станаха причина да  ги разкажа и на Вас.

      Получих книжките от нашата директорка госпожа Петрова. Разгледах ги, но не ги раздадох веднага. Задържах ги няколко дни, защото скоро предстоеше в час по Човекът и обществото преход от географския към историческия материал. Реших, че ще бъде вълнуващо за децата да получат книжката точно в този час.

       Разказах им като приказка заветът на хан Кубрат . Предложих им да я драматизираме. Избрахме си герои ,  едно от момчетата получи една пръчица, а друго –цяло снопче със същите  пръчици. След опита да ги счупят, се  убедиха в силата и мъдростта на завета на хан Кубрат. Децата сами достигнаха до извода , че е важно да са : единни, сплотени, задружни, да се подкрепят и защитават, за да бъдат силни и успяващи. Това те изразиха със свои думи върху лист – папирус като работиха на групи. Като награда за активното участие и старателната работа в часа получиха вашите книжки. Очичките им блеснаха от радост, протягаха несдържано ръчички сякаш им подавах някакво лакомство, нетърпеливо я заразгръщаха и започнаха да си я обсъждат доста шумно. Оставих ги да я рагледах , да я преживеят, а през това време чувах разни  развълнувани коментари като:

„ Ааа, ама това е комикс!?“

„Ооо, госпожо, много е хубава!“

„Ето, ето, аз намерих как чупят пръчките като Марти и Томи!“ ...

Звънецът би, часът свърши , няколко деца от класа излязоха навън, други се приготвиха за следващия час и продължиха да разглеждат и четат книжката. Аз останах удовлетворена от проведения час .

      Така протече часът. Изпълнен с вълнение  от малкия подарък, но достатъчен да породи незабравими емоции. Причината, за да напиша всичко дотук е по-скоро това , което ще прочетете сега. Две случки, които улових и то почти случайно.

   Първа случка: Същият ден ,  в който децата получиха книжките трябваше да замествам колежката , която е възпитател на моя клас. Във времето преди да започнем самоподготовката, в класната стая на един от чиновете виждам събрали се няколко момчета. Приближих се , за да видя какво се случва. Застанах до тях, гледах и мълчах.  На чина имаше пакет гризини. Момчетата си хрупаха, а едно от тях стискаше 4-5 наведнъж и викаше:

“Аз съм синът на хан Кубрат!“. Успях да реагирам , снимах ги. Това беше въздействието на книжката. А и не само това – момчетата споделяха пакета с гризини. Децата бяха спокойни, добронамерени и се забавляваха. /Снимка/  

  Втора случка: Два дни след получаване на книжката.  Прибирах се към къщи. Влязох в един магазин ,за да пазарувам и се засичам с  майката на едно от момиченцата ми в класа. Заговорихме се .  /Началните учителки сме много сладкодумни./ Побъбрихме и тъй като посоката ни се оказа една и съща , продължихме . Казах няколко неща за Сиси /така се казва детето/ , а преди да се разделим , майката сподели нещо лично, което ме трогна./Познаваме се  с нея от доста години, учила съм и синът й(баткото на Сиси),говорим си на ТИ / Ето какво каза тя:„ Гале,  снощи вкъщи възникна пореден скандал между мен и съпругът ми. Сиси се разплака и се затвори в стаята си. Отидох да я успокоя, а тя ми каза: Мамо, аз знам защо  се карате с тате. Попитах я какво знае, а тя ми отговори: Защото вашата госпожа не ви е разказвала приказката за хан Кубрат.“  Майката разказва още и накрая завърши с думите, които тя е казала на мъжа си: „ Докъде стигнахме!? Детето да ни вразумява.” Завърши със сълзи в очите, с думите:” Благодаря ти за това , в което възпита децата ми“. Нейното благодаря беше истинско и от сърце. Просълзи и мен. Колко хубаво ще бъде , ако книжката помогне и за разбирателството и спокойствието в семейството на моето Сиси.

      Това бяха случките, които станаха повод да Ви пиша. Надявам се , че вашият подарък ще продължи да въздейства положително при израстване на моите третокласници.

        Децата споделят открито преживяванията си.Те не могат да скрият или фалшифицират вълненията си. Ако ги премълчават, то те се четат в очичките им. Както ги възпитаме и научим да обичат от малки , така ще продължат да обичат и когато пораснат.   

        Приемете нашето чисто , искрено и сърдечно БЛАГОДАРЯ!

        Третокласниците „ Г „ клас   и госпожа Димитрова.

Учител: Галина Цанова Димитрова