Жива памет ...

жива памет

Здравейте!

Казвам се Диана Костадинова Смиленова, главен учител начален етап в СУ "Отец Паисий" гр. Стамболийски и класен ръководител на ІІІ "Б" клас.

От името на колегите и децата най-сърдечно Ви благодаря за чудесния подарък!

Случайно или не, книжките пристигнаха в училището ни в седмицата, когато в часа по Човекът и обществото предстоеше урока за създаването на българската държава. Поздравления за идеята! Комиксите са любимо четиво за децата. Единственото, което предположих, че може да затрудни детското възприятие е наличието на непознати думи в текста. Позволих си да допълня подаръка със "съкровищницата" на българския език, която не претендира за научна точност, но в случая ни беше полезна.

Още веднъж БЛАГОДАРИМ! Бъдете здрави и продължавайте благородното дело, за да помним историята си и да се гордеем, че сме българи!

С уважение,

Диана Смиленова

 

Жива памет

Дали ще е шевица, стара бащина къща или „парченце“ история, имаме нужда да черпим сили от корените си.

Всяко поколение идва със своето време и носи със себе си различен потенциал, който /иска ми се да вярвам/ надгражда постигнатото от предците ни и търси нови хоризонти.

Но колкото и далеч да стига човечеството в света на науката и технологиите, през годините се точи нишка, запредена някога назад във времето, подвластна единствено и само на родовата памет.

Днес в часа по Човекът и обществото е необикновено тихо. Днес времето надниква в нашата класна стая, сякаш иска да провери готови ли сме да тъчем нишката нататък.

Подготвих се много старателно за този момент и отворих съкровищницата на българския език. Оттам изскочиха спомени, разпиляха се пендари, чу се звън на копия и екот от конски тропот…

„Комикс! Якооо!“, „Госпожо, много ми хареса!“, „Ще имаме ли и друг път такива книжки в часа?“

Ще успея ли отново да открехна вратата на времето, за да изненадам и вдъхновя учениците си така, както го направи по необикновен начин тази малка книжка?

Днешните деца са различни… Те са затрупани с информация, а не познават значението на думи, които за предходните поколения съвсем не са били непознати. Растат в свят на „имане“, който ограбва. Отчаяно се нуждаят от добър пример, който дори ние възрастните трудно откриваме.

Мили хора от Фондация „Въздигане“, сполай Ви за добрия пример! Направихте часа за създаването на българската държава различен и интересен. Повдигнахте въпроси, дадохте отговори, пренесохте пламъчето на родолюбието през още едно поколение, защото заедно можем повече и както е казал поетът:

„…Щом корена си носим в жива памет,

ще бъде българско – додето свят светува!“