Всичко започва от детството...

крупник

Василка Беджова- класен ръководител, СУ „Св. Св. Кирил и Методий”, с.Крупник, обл.Благоевград

Класен ръководител  съм на 28 деца от III клас, с дълги  години  учителски стаж. Родното ми училище „Св. Св. Кирил и Методий” е отворило врати в далечната 1913 година, година когато родният ни край и целият Балкански полуостров е „бурето  с барут на Европа”. Това е годината, в която местното население приема десетките семейства-бежанци от село Зарово и от други по малки села около Солун. Бежанците от с. Зарово насят със себе си най-ценния товар-своя уникален говор, звучната българска реч, съхраненото българско  наречие, за което е доказано, че  на него нашите двама Първоучители братята св. Кирил и св. Методий са говорели и  е в основата на създаването на славянската азбука.

   В ранните ми години на осъзнаване научих, че стъпвам по замята на град Крупа - създаден и процъфтяващ по времето на цар Иван Асен II. Тук се разказват легендите за Тросковския манастир, където малкият Иван Асен е скрит на сигурно място  от чичо си цар Калоян  , за да го запази, за да продължи славата на Асеневци. Делата на духовните ни водачи от Крупнишката епархия, въздигането на Рилския манастир от пепелищата, последната твърдина Градище, църквите и манастирите, традициите и обичаите са гордостта на поколения крупничани.

    Аз вярвам, че ние пазим това, което обичаме.

    Обичаме това, което разбираме.

    Разбираме това, което сме научили.

    Ето защо, всичко започва от детството.

  Вашата мисия за въздигане на българщината и моето желание и вяра имат една и съща посока- децата ни да опознаят миналото, заедно да градим настоящето, за да има по-добро бъдеще нашата Родина България.

    Като класен ръководител и първи учител на малките деца, аз не разбирам работата си само да  държа ръката и да наливам някакво знание в главите им. Поставила съм си лична отговорност да драсна първата искрица на родолюбие в сърцата им, за  да стъпват гордо и уверено по родната българска земя, така както ме учеха и моите учители-родолюбци и краеведи. Искам моите ученици да виждат белезите от миналото ни, да следват стъпките на  дедите ни, да отсеят мъдростта на вековете , за да крачат напред и в правилната посока. Така те ще бъдат достойни хора,  достойни за България.

   В трети клас  учениците за първи път получават знания за нашата родина, за географското местоположение, за природата и трудовата дейност на хората. За първи път  те с изумление ще научат, че нашият народ има богата история, сътворена от велики личности. Именно тези личности  вдъхновяват, палят сърцата и умовете и ни дават вярата, че ще ни има.

    „Съединението прави силата”.

   С този завет ние израстваме, този завет гради, този завет ни прави истински българи.

    Моите ученици с трепет и радост разтвориха книгата „ Заветът на кан Кубрат”, която ни подари фондация „Въздигане”. Легендата, която бяха чули  много пъти от мен, сега оживя в детските  ръце. Имената на кан Кубрат и синовете му бяха свързани с техните образи от комиксите, така различни от детските  представи. Това беше първото, което  впечатли учениците ми.Така ли са изглеждали? Толкова ли са били силни? А конете? Оръжията? Фанагория…столицата? Това е здрава крепост!?

   Може би ще се учудите, но много от  децата ми не са чели комикси. Така че, като отмина тази шумна радост и гледане на картинки, започна с вълнение четене на книгата след кратки указания и насочване от моя страна. Да, за тях тази малка книжка е първият исторически текст, който четат. Още с първите изречения децата се сблъскаха с друга трудност-непознатите думи. Ами сега? Много е лесно да се използва учителя  като говорещ тълковен речник. Да, ама не и в моята класна стая. Посъветвах децата да занесат книгата у дома и да я  прочетат  на своите родители и близки.  Да препишат в тетрадката си по български език всички непознати думи  и да помолят мама и тате да ги обяснят. /Да, исках да въвлека и родителите  да съпреживеят вълненията на своето дете и да бъдат активни участници в общото ни дело./ На другия ден бях доволна, че тази малка книга е прочетена в семействата. Доста непознати  думи бяха извадени в тетрадките, но много малко бяха разтълкувани и обяснени. Е, сега вече настана истинско четене с разбиране. Отделихме време и още веднъж прочетохме книжката-комикси, като заедно отговорихме на всички  възникнали въпроси  и непознати думи.

    В този вълнуващ ден момчетата от 3 клас изявиха желание да  премерят силите си и да пречупят сноп  пръчки. Така те на практика бяха убедени, че заветът на кан Кубрат е мъдър и значим и днес. В един глас извикаха: „Съединението прави силата”. Моите ученици вече знаят, че когато сме задружни , никой и никакви трудности  не могат да ни пречупят, не могат да ни победят.

   Всичко започва от детството…

  Снимките, които си направиха децата запечатаха техните вълнения, учудване, възхищение и радостни мигове. Този детски спомен винаги ще го свързват с 22 септември, денят на провъзгласяването на Независимостта на България, предшестван от друго велико историческо събитие Съединението. Съединението което направи българите силни и единни в това заедно да творят своята съдба. Такива нека да  останем  сега и в бъдеще.