Кан Алцек - интригуващ урок по история

Кан Алцек - интригуващ урок по история
Няма да ви лъжа тук има всичко, което едно Гери би искало – исторически битки, любов, жена-войн  и прекрасни илюстрации. Така че може да съм пристрастна, но поне си казвам.
И стига с тия позиции, че „картинките” предразполагат книгата ако не детска, то поне тийн, точно преди нея четох "Формата на живота", която също беше невероятно илюстрирана. За мен забравеното изкуство за илюстрациите е кощунство. Добре, че има и такива издания. Така че пак едно голямо браво за художника – Веселин Чакъров
Втори мит, който ми се иска да предизвикам за историческите книги, те са скучни и пълни с подробности. Да, Кан Алцек е пълен с интересни подробности, личи  си колко отблизо авторът е изследвал тази епоха (направо се  поживял там мислено) и то с не една лесна задача не само да обрисува тогавашните българи, но също така и земите, през които минават техните приятели и врагове. Имаме жрец на Тангра, мислите на християнка, дори на арабски завоевател еднакво добре пресъздадени. 
Но книгата е много четивна, направо върви през страниците, дори леко напевна на определени места, което кара текста да се лее като народна песен, тази форма на повествования сме я срещали и другите две книги на Мирослав Петров.
Всъщност, докато четях "Сказание за железоръкия воин"много ми се искаше да видя нещо чисто историческо автора и когато разбрах за тази книга останах удовлетворена. Мисля,  че е най-силният му жанр. 

 

Много се зарадва, че до нас стига книга за Кан Алцек, за който се знае толкова малко, защото е първа книга по темата и защото за другите кубратови синове вече се е писало много. На мен степните народи почитащи Тангра са ми едни от любимците и обичам да чета по темата, макар в случая Алцек да пътува на запад не към моя любим изток. Но и италийските земи си ги бива. И как постепенно Тангра, жестокият, но справедлив воин оставя своите чеда на грижите на миролюбивия Христос, уморени от битки и път, алцековите българи намират своя устав и оставят следа в културата и кръвта си по италийски земи, където ги помнят до днес. Но ние май не ги помним. Затова нека пояздим с него, няма да е скучно, даже никак!